Romance

 

Романс


Владимир Набоков

Превел Николай Христозов

 

И достигнахме дивия пролетен бряг

през мъглата на яростни клони.

Върху мокрия пясък в мъчителен бяг

някой нашите сенки подгони.

 

А пък ти ми говориш за минали дни,

за загадъчни златни морета,

за гори с кипарисови лунни вълни

и за райски покой под небето.

 

И звездите звънят с твоя сребърен глас

и с камбанки огласят простора.

И блестят змиевидни мостове над нас

и деца сме отново, и спорим…

 

За какво? За разплискан до дъното свят.

Странен спомен, ненужно повикан.

Да вървим. Боси в мрака. Не гледай назад.

По следите ни бисери бликат.

 

DSC_5264.JPG

 

 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...